Дисциплина Физиотерапия

Физиотерапия

Дисциплината "Физиотерапия" се изучава в IX семестър.

Какви форми и методики на обучение се използват в курса: 
лекции, практически упражнения, семинари, тестове, дискусии, диапозитиви, мултимедийни презентации, схеми, макети, тестове, клинични задачи.

АНОТАЦИЯ НА КУРСА: 
Курсът по Дентална физиотерапия дава възможност студентите да придобият знания и компетенции относно обща характеристика, физиологично и терапевтично действие на физикалните фактори, индикации и контраиндикации за приложение, апарати и приспособления, методики за диагностика, лечение и профилактика на заболяванията, изучавани във всички дентални дисциплини. Тези компетенции ще дадат възможност за организиране на диагностичната лечебната и профилактичната дейности във физиотерапевтичните отделения и частни кабинети в съответствие с европейските стандарти за здравно обслужване. 
Обучението се осъществява чрез лекции с времетраене 2 академични часа /2 х 45 мин./, семинари с времетраене до 1 академичен час, демонстрации с времетраене до 1 академичен час, практически упражнения с болни с времетраене до 1 академичен час на две седмици. 
Завършилите успешно курса на обучение полагат семестриален практически и теоретичен изпит по дентална физиотерапия.

ЦЕЛ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА: 
Целта на курса по Дентална физиотерапия е студентите да придобият знания относно обща  характеристика,  физиологичното и терапевтично действие на физикалните фактори, индикации и контраиндикации за приложение, апарати и приспособления, методики за диагностика, лечение и профилактика на денталните заболявания. 
Усвоените компетенции осигуряват организиране на денталната помощ в съответствие с европейските стандарти за здравно обслужване.

ЗАДАЧИ НА ПРОГРАМАТА: 
Придобиване на:

• Основни знания относно медико-биологичното въздействие на физикалните фактори използвани в денталната физиотерапия.
• Познания за използваните апарати и материали.
• Усвояване методиките за лечение с физикални фактори във всички дентални дисциплини.
• Познаване и правилно използване на методите за предпазване на персонал и пациент от увреждания при провеждане на лечение с физикални фактори и от инфекциозни заболявания.
• Компетенции за търсене и осъществяване на консултантска помощ.

След завършване на обучението по Дентална физиотерапия студентите трябва да са придобили следните основни компетенции:

• физикална диагностика /ЕОД, пулсова оксиметрия и ТОД/ при заболяванията на зъбите и техните усложнения,
• да познават и ползват апаратите за диагностика и лечение с физикални фактори,
• да изработват лечебен план,
• правилно да преценяват клиничното състояние на пациента и да определят индикациите и контраиндикациите за лечение,
• да провеждат планираното лечение и компетентно да проследяват в динамика постигнатите резултати от лечението.

ФОРМИ НА ОЦЕНЯВАНЕ: 
Текущ контрол-  семинари, тестове, дискусии, клинични казуси
Практически изпит-  един въпрос от конспект по Дентална физиотерапия- практически изпит, вкл. демонстрация на апарат и методика
Семестриален изпит - един устен и един писмен въпрос от конспект по Дентална физиотерапия
Други- заключителен семестриален тест.

ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПИТ ПО ДЕНТАЛНА ФИЗИОТЕРАПИЯ

1. Практическият изпит по Дентална физиотерапия се провежда в деня на теоретичния изпит- преди него, в рамките на 1 учебен час.

2. При незавършване на изискваната от катедрата клинична работа в рамките на определеното за практически изпит време, студента се явява на поправителен изпит.

3. Не се разрешава на студентите да работят извънредно в други групи, включително  при липса на време с цел наваксване.

4. Студенти, изкарали по-малко от добър 4.00 на практически изпит (редовна сесия) и скъсани на теоритичен изпит, се явяват на поправителна сесия и на практичен и на теоритичен изпит.

ТЕМАТИЧНА ПРОГРАМА НА ДИСЦИПЛИНАТА: 
Общи принципи на действие на физикалните фактори. 
Електролечение.
Светлинолечение.
Лечение с ултразвук.
Физикални методи на диагностика в денталната медицина.
Обезболяване.
Физикални методи за лечение и профилактика при заболявания на твърдите зъбни тъкани, пародонта, устната лигавица и езика, хирургични заболявания и заболяванията в лицево-челюстната област в детска възраст.