Факултетът по Дентална медицина на Медицински Университет – София е първото висше училище по Дентална медицина в България, основано през 1942 г.
На 25.06.1880 г. на Васил Аргазов е издадено позволително № 1 за „свободно упражнение на зъбарското изкуство….” в България.
Фридрих Карл Фламих, роден в гр. Прага, е издържал изпит за зъболекар в Киевския университет „Св. Владимир” през 1869 г. Той е първият зъболекар, който се е явил на колоквиум, за да получи право на практика в гр. Русе съгласно тогавашния закон за опазване на общественото здраве. По-късно се премества на работа в гр. София. Фридрих Фламих завещава библиотеката и музейната си сбирка на Българския Зъболекарски Съюз. Малка част от дарените от него експонати са съхранени и запазени в Музея на Денталната медицина, който носи неговото име, във Факултет по Дентална медицина, Медицински Университет – София.
На 20 декември 1905 г. в малкия салон на читалище „Славянска беседа” в гр. София се открива Първият конгрес на българските зъболекари. Основава се Първо Българско Одонтологическо (Зъболекарско) Дружество - ПБО(З)Д от 19 колеги. На IV редовен конгрес на ПБО(З)Д, проведен на 4 юли 1910 г., по предложение на председателя Фридрих К. Фламих, е взето историческо решение за преименуването му в Български Зъболекарски Съюз.
През 1906 г. за първи път се иска разрешение за основаване на висше училище с наименование “Зъболекарски Институт“ в България.
В края на 1920 г. Управителният съвет на БЗС представя на Министъра на народното просвещение подробно изложение за необходимостта от създаване на зъболекарско училище, което да положи началото на българска зъболекарска наука.
На заседание при Министъра на просветата с представители на БЗС и на Медицински факултет, през 1921 г. се вземат следните решения:
Зъболекарското образование да се получава в Медицински факултет, Катедра по одонтология.
Срокът на обучение да е 4 години.
Теоретичната подготовка да се извършва заедно със студентите по медицина.
Успешно завършилите да се дипломират със звание „доктор по зъболекарство”.
Липсата на подготвени преподаватели и необходимостта от инвестиране на значителни средства са аргументи, изтъквани от противниците на идеята, въпреки големия брой привърженици. Неуспешните войни, които България води в периода 1913 г. - 1918 г. и последвалите ги икономически и политически кризи, също забавят решението на този проблем.
Споровете „за” и „против” откриване на висше училище по зъболекарство в България са продължили повече от 30 години. Търсено е мнението на авторитети от чужбина. За консултация е поканен проф. А. Канторович, който до 1933 г. е Декан на Зъболекарски факултет на университета в гр. Бон, а след това е основател и директор на Зъболекарски факултет в гр. Истанбул. В него са се учили и завършили образованието си наши колеги, някои от които по-късно стават прочути професори: Боян Боянов, Динко Странски, Борис Николов. Според проф. Канторович, за създаването на образование по зъболекарство у нас, е необходимо да се поканят преподаватели – професори и асистенти, от чужбина, тъй като в България няма кадри, способни да реализират тази цел.
Дългоочакваното, години наред отлагано събитие, най-после се случва. През 1942 г. с Указ № 32 на цар Борис III е утвърден закон за изменение и допълнение на чл. 278, букви „б” и „г” и чл. 319 от Закона за народното просвещение, съгласно който катедрите в Медицински факултет се групират в отдели по медицина и зъболекарство.
За основатели на първите ни базови катедри са поканени отлично подготвени българи, завършили висше зъболекарско образование в чужбина, защитили дисертации и преподавали дълги години там.
Доц. д-р Сл. Давидов е избран за директор на Зъболекарския отдел на МФ в СУ, завършил зъболекарство през 1928 г. и медицина през 1935 г. в гр. Лайпциг, Германия. Продължава да работи там като главен лекар до 1938 г., а по-късно специализира лицево-челюстна хирургия във Виена и Берлин.
През 1943 г. се откриват Катедра по Оперативно зъболечение и Ортодонтия и Катедра по Зъботехника. За техни основатели и първи ръководители са избрани съответно доц. д-р Сл. Давидов и доц. д-р Георги Стилиянов. Последният е завършил зъболекарския факултет в гр. Хале, Германия, през 1925 г., където работи като асистент и главен лекар до 1934 г.
През 1946 г. за ръководител на Катедрата по Консервативно зъболечение е избран доц. д-р Димитър Свраков, който завършва Зъболекарския факултет в гр. Фрайбург през 1929 г., където после работи като асистент. Завършва медицина в София през 1952 г. Специализирал е във Филаделфия, Истанбул и Есен.
Първият зъболекарски курс е приет в края на 1942 г., със срок на обучение 4 години или 8 семестъра, плюс 6 месеца стаж и докторат.
Първият записан студент във ФДМ, МУ - София е д-р Стефан Крайовски, а в курса по зъболекарство са приети 79 студенти.
Поради необходимостта от кадри, през 1944 г. са приети 941 студенти, а през 1945 г. – 1139 студенти. Тези курсове стават известни с наименованията т„cursus magnus” и „cursus intermedius”.
През 1950 г. Зъболекарският отдел в МА - София прераства в Стоматологически отдел, а през 1951 г. - в Стоматологичен факултет. Обучението по стоматология се увеличава от 8 на 10 семестъра, за сметка на медицинските дисциплини. Целта е бъдещите стоматолози да получат „широка общомедицинска подготовка и комплексно да третират въпросите, свързани със заболяванията на дъвкателния апарат.”
Съгласно Европейска директива № 16 за регулираните професии, от 01 януари 2007 г. специалността „Стоматология” беше преименувана в „Дентална медицина”, а ОКС „стоматолог” в „лекар по дентална медицина”.
С откриването на академичната учебна година 2011/2012 г. във Факултета по Дентална Медицина, МУ - София беше поставено началото на обучение по Дентална медицина на английски език за чуждестранни студенти.
На 02 ноември 2022 г., официален празник на ФДМ, София, се проведе тържествена церемония с научна сесия по повод 80 години образование по Дентална медицина в България.